Пенчо Семов е роден в с. Цвятковци, Габровско на 8 октомври 1873 а. в семейството на Иван и Бона Семови. Получава начално образование в родното си село, от дванадесетгодишен започва трудовата си дейност - помага на баща си в търговията със занаятчийски произведения. Още като юноша работи самостоятелно в дюкянче за манифактурни стоки в Тутракан. Тук младият Пенчо Семов търгува не само с околните села, но и със селата в Румъния, установява връзки с търговци от Букурещ и Галац. Чрез търговията успява да натрупа първоначален капитал, с който през 1898 г. в съдружие с тъста си Гъдю Талев и подкрепата на вуйчовците си Дончо и Миньо Попови се включва в първото си предприятие - Събирателно дружество „Талев - Семов” за производство на сапун. През 1898 г. се венчава за Аница Талева, през следващите две години се раждат синът Иван и дъщерята Бонка. Семейното щастие за Пенчо Семов е кратко. В разстояние на година и половина (ноември 1901 г. март 1903 г.) той загубва  последователно съпругата и двете си деца. През 1902 г. сключва втори брак с Радка Николова  Патева, чрез който се сродява с габровските  фамилии Патеви и Лукови. От началото на XX век Пенчо Семов се отдава изцяло на стопанска дейност: Регистрира семейната фирма АД „Иван Семов и синове” - Габрово (1905 - 1945 г.) за производство на трикотаж, която впоследствие става еднолична негова собственост. Главен акционер в АД „Успех” - фабрика за вълнени прежди и платове (1917 - 1945 г.). Създател и едноличен собственик на вълненотекстилна фабрика „Вилата” - Габрово (1928 -1945 г.). Включва се като акционер във вълненотекстилно АД „Надежда” - Габрово (1904-1945 г.); АД „Напред” за търговия и индустрия (1919 - 1921 г.); АД „Трико” (1921 - 1925 г.); АД „Габрово” - трикотажна фабрика (1925 - 1929 г.), ЕООД „Астраган” - за търговия с кожарски стоки (1931 - 1935 г.); АД „Ботю и Иван Патеви” - кожарска фабрика (1932 - 1945 г.); АД „Пипис” за  производство на заместител на гьон (1942 - 1945 г.); Вълненотекстилно АД „Александър” (1941 - 1945 г.) Познанствата, които има сред индустриалците от цялата страна, го правят желан партньор и дават възможност на Пенчо Семов да се включи като акционер в големи индустриални предприятия в страната: първата българска фабрика за ютени изделия „Кирил” АД - Варна, където е избран за председател на УС (1909 - 1945 г.); АД „Сердика” - София за търговия и индустрия (1917 - 1924 г.); Барутно АД „Принц Борис” - Русе (1907 - 1927 г.); АД „Лен” – Провадия (1929 г. - 1944 г.), където е председател на УС от 1930 до 1934 г. и член до 1944 г.; Българско търговско параходно дружество (1931 - 1936 г.), като е председател на УС в периода април 1933 - януари 1935 г. Част от своите капитали пренасочва в дружества от тютюневата индустрия. Акционер е в АД „Ксантийска роза” - София за производство на цигари (1919 - 1922 г.), АД „Ксанти - Джебел” - София за търговия с тютюневи изделия (1919 - 1929 г.); АД „Чичиков - Джехаров и сие” - Златоград (1919 - 1945 г.). През 1930 г. Пенчо Семов привлича за основни акционери в дружество фамилия Пизанти и техни родственици. През годините Семов е несменяем подуправител на УС до 1945 г., когато сам си подава оставката по здравословни причини и с удовлетвореността, че ... много средства, труд, умение, грижи се вложиха в това предприятие, за да се издигне до едно от най-добрите в българската памукотекстилна индустрия”. Акционери в памукотекстилно дружество „Принц Кирил” – Габрово са съпругата на Пенчо Семов - Радка Семова и синът му Пенчо Пенчев Семов (роден Пенчо Петров Кедев). Увеличил многократно първоначално натрупания капитал от търговия, Пенчо Семов се впуска във все по-крупни инвестиции в производството и банковото дело. Но натрупаните капитали той не оставя само за своето семейство. Благотворителната дейност на Пенчо Семов се помни до днес в Габрово. Награждаван е с орден „За гражданска заслуга” IV степен (1928 г.), орден „Св. Александър” - II степен, възпоменателни медали за участие във войните 1912 - 1913 г.; 1915 - 1918 г. Пенчо Семов е дарител на Женско благотворително дружество „Майчина грижа” - Габрово, което с неговата финансова помощ закупува бившето казино „Бузлуджа”, наименувано дом „Бона и Иван Семови”. Дарява средства на дружеството за изграждане на собствено здание със стопанско училище. Подарява вилата и чифлика си край Варна на журналистическо дружество, отделя крупни парични суми за габровските училища, колежа „Свети Августин” - Пловдив, за библиотека „Априлов - Палаузов”, построява училище в родното си село Цвятковци, дарява икони и средства на църкви и манастири, подпомага финансово своите работници. Пенчо Семов изготвя завещание през 1928 г., което актуализира през 1943 г. Според него голяма част от финансовите средства, придобити през 50-годишната му стопанска дейност влага в Старопиталището „Пенчо Семов” край Габрово. Завещава на 34 организации и дружества акции от фабрики и банки, не забравя своите родственици и близки, работниците от фабриките „Успех” и „Вилата”. През 1943 г. той променя завещанието си, като го допълва и поема инициативата сам да създаде благотворителна фондация. Предоставя за благотворителност 50 % от имуществото си. Построява девически пансион във формата на параход в близост до Старопиталището, което да носи името „Радка и Пенчо Семови”. Предвижда да се построят мъжки пансион „Бона и Иван Семови”, санаториум в родното му село Цвятковци и фабрика в близкото село Съботковци. На 7 юни 1943 г. непосредствено след изготвянето на завещанието си Пенчо Семов регистрира „Благотворителната фондация „Пенчо Иванов Семов”. Приживе Ефорията се управлява от него, а след смъртта му се възлага на Управителен съвет от 13 души. В завещанието си той пише.....желанието ми е поне 50 г. след моята смърт моето да бъде едно дело....". Делото на живота му - благотворителната фондация - остава неосъществено. И днес сградите, построени от Пенчо Семов съществуват, но не се използват според волята му, акциите и облигациите на фондацията са национализирани. Но архитектурният шедьовър „Параход в гората” – девическият пансион, е една от забележителностите на Габрово. Шестдесет и пет години след смъртта му името на Пенчо Семов се произнася с обич и уважение - спечелил много, но и дарил много на града. Животът му и до днес е еталон за подражание - с предприемчивост, труд и постоянство се постига успех. Пенчо Семов почива на 10 юли 1945 г. изпратен е до вечното си жилище от хиляди габровци в знак на последна почит към него и неговия живот, осмислен в едно изречение: „Аз се явих беден и цял живот творих, борих се и победих - моето дело е налице!"