17 (29) юни
Свищов е първият освободен град и вестта, че русите са минали р. Дунав е донесена в Габрово от търновеца Колчо Мянков.
25 юни (7 юли)
По–видните габровски граждани обсъждат въпроса за защитата на града от нападения. Създадена е доброволна милиция.
28 юни (10 юли)
Авангардни руски части – две сотни от 30–и Донски казашки полк, пристигат в Габрово. Гражданството ги посреща с хляб и сол и много цветя. След тържествен марш по централната улица, те се установяват в м. Радичевец – южно от града.
29 юни (11 юли)
Иван Хаджидосев (баща на подвойводата Тотю Иванов) подарява на русите една крава в памет на сина си, загинал през 1876 г.
5 (17) юли
Първа атака на Габровския отряд за овладяване на Шипченския проход. В габровската болница, организирана от д-р Алекси Христов в сградата на гимназията, постъпват първите 76 ранени бойци след неупешното настъпление.
7 (19) юли
Габровският и Предният отряд на ген. Йосиф В. Гурко съгласуват действията си. Предприето е едновременно настъпление към Шипка от север и юг. Проходът е овладян.
8 (20) юли
В града пристига полевата болница с началник д-р Аничин и санитарният отряд на Руския червен кръст с началник д-р Павел Пясецки.
Шипченски проход
Влизането на руските войски в Габрово Феликс Каниц
9 (21) юли
Главното командване възлага на ген. Виктор Д. Кренке поправката на пътя към Шипченския проход. На призива се отзовават около 500 души от околните села, организирани са допълнително още 150 души. За кратък срок е завършен шосеен път от 11 версти (11, 7 км), позволяващ превозването на артилерия и тежки товари.
11 (23) юли
Сформирана е група от около 300 души въоръжени българи, под ръководството на габровеца Пенчо Манафов, със задача да наблюдава башибозуците в околните села и да осигури доставката на храни и фураж за руската армия.
20 юли (1 август)
След боя при Стара Загора от Казанлък за Габрово тръгва 3-та опълченска дружина, за да охранява ранените руски и български воини. В началото на м. август в Дечковата къща е организирана болница за бежанците.
30 юли (11 август)
В турската казарма при габровския конак се сформира 10-та опълченска дружина. Като доброволци се записват българи от Габрово и околните села.
Отбраната на Шипка на 9 (21) август 1877 г.
Отбраната на Шипка на 11 (23) август 1877 г. в най-критичния момент
9 (21) август
Ден първи от Шипченската епопея. Под командването на ген. Николай Г. Столетов 7 500 руски войници и български опълченци с 27 оръдия отблъскват атаките на противника – 27 000 войници от корпуса на Сюлейман паша с 42 планински оръдия. В помощ на шипченските защитници са изпратени новосформираните 9-та и 10-та опълченски дружини. Девета дружина е непосредствено на фронтовата линия и 282 доброволци от нея с 200 коли от града прибират ранените от позициите. А 10–та дружина се изтегля към с. Зелено дърво като охрана на десния фланг на шипченския фронт.
10 (22) август
Части от 10-та дружина са на разузнаване в района на вр. Малуша. Сутринта от Габрово е повикан на Шипка полк. Иловайски с няколко десетки казаци и две конни оръдия. Заедно с него тръгват и 200 новобранци – българи, още 150 са изпратени в с. Зелено дърво. Вечерта отрядът на ген. Феодор Ф. Радецки пристига в Габрово.
11 (23) август
Габровци докарват 6 000 бъчви вода на защитниците на Шипка. Ген. Кренке съобщава за изпращането на 80 чифта волове, нужни за „изкачването на оръдията и други тежести в планината”. В м. Падалото (северния край на града) се струпват бежанци, кото напускат Габрово, уплашени от боевете на Шипка. Частите на ген. Радецки пристигат на прохода към 6 часа вечерта и незабавно преминават в настъпление. Шипченската позиция е спасена.
12 (24) август
Хиляда души се изкачват на позициите, за да носят вода. Ген. Радецки разрешава част от опълчението да слезе в Габрово. В града е откаран и ген. Михаил И. Драгомиров, командир на 14-та пехотна дивизия, който е ранен при обхождане на позициите. Към 12 часа, близо до Планинската батрея, пада убит командирът на Габровския отряд ген. Дерожински.
13 (25) август
Първа, втора, трета и пета опълченски дружини слизат от прохода и два дни пребивават в Габрово, където са превъоръжени. Осигурено им е ново облекло и храна.
20 август (1 сепетмври)
Многобройна черкезка група напада лагера на опълченците при с. Зелено дърво. Първа, пета, и десета дружини приемат боя и ги отблъскват при Узана, след което 10-та дружина се отправя към Габрово. Тя е последвана от 9-та дружина, която остава в града, за да изпълнява гарнизонна и етапна служба.
5 (17) септември
През нощта Сюлейман паша прави последен неуспешен опит да завземе прохода и да прехвърли войските на север. Започва периодът на т. нар. „зимно шипченско стоене”.
Ген. Фьодор Радецки
Краят на септември
В къщата на учителя Илия Христович е организирана нова болница – специално за опълченците, с началник д-р Сава Мирков, който участва във войната като лекар на 2-ра дружина от Българското опълчение и ръководител на полевата болница в Казанлък и Габрово.
Началото на октомври
От шипченските позиции в Габрово са приети повече от 200 болни и измръзнали войници. В Българското опълчение, което е разположено и на Шипка, продължават да посъпват доброволци.
15 ноември (3 декември)
По заповед на ген. Столетов, разпределените по протежението на селата Стомонеци - Зелено дърво - Топлеш опълченски дружини трябва да задържат евентуално нападение на врага до идването на подкрепления.
28 ноември (10 декември)
В Габрово са получени 612 чифта ботуши и 702 панталона за опълчението, изпратени от Русия.
30 Ноември (12 декември)
Габрово продължава да е естествен център за попълване на съществуващите и за формиране на нови опълченски дружини. В рапорт до ген. Столетов и началника на Габровския окръг, полк. Аркадий Енгелгард изразява становището си за привличането на новобранци, за тяхното разполагане и материално обезпечаване.
Ген. Николай Столетов
24 декември (8 януари)
Колоната на ген. Михаил Д. Скобелев започва изкачването на стръмната и трудно проходима Химитлийска пътека. Нейни водачи са Новак Димитров от с. Зелено дърво и Димитър Рачков от с. Тодорчетата, които изработват скица с най-малките подробности на местностите.
28 декември (9 януари)
Общо настъпление на Шипка - Шейново. Армията на Вейсел паша капитулира. С унищожаването на последната отбранителна линия на турската армия пътят към Одрин и Цариград е открит.
"Шипка - Шейново" В. Верешчагин