1861 година във Велико Търново
През есента на 1861 г. приключва строителството на църквата „Св. Св. Кирил и Методий” във Велико Търново, чийто строител-архитект е майстор Кольо Фичето. Иконописците са от Трявна. Тя е първата църква с лята камбана, която се е намирала в камбанарията, изградена през 1885 г. Камбанарията е с великолепна украса, възстановена благодарение на благодетели. Вътре в камбанарията има часовник, той отмерва всеки половин и кръгъл час. Храмът е уникален и с това, че в неговата килия е роден П.Р. Славейков.
В Търново е открита фабрика за предене на коприна от италианеца Дойно Викенти. Това е началото на фабричното точене на коприната в България. Съдружник става българският търговец и предприемач Стефан Карагьозов. Фабриката е оборудвана с модерни машини, италиански образец, инсталирани от италианската фирма Doina от Бергамо. Парната машина и парният котел са производство на виенските фирми W. Prick и Siegel. Годишният обем на производството на фабриката достига 2000 кг коприна и през 1869 г. Карагьозов става собственик на цялата фабрика. Още през 1862 г. той открива филиал на фабриката в Габрово под ръководството на съдружника си Христо П. Селвелиев.
