
1861 година в Османската империя
Влиза в действие първият Търговски кодекс в Османската империя, подготвен с активното участие на Гаврил Кръстевич.


Екзарх Антим I – първият български екзарх - през 1861 г. отхвърля църковното подчинение на Цариградската патриаршия и повежда борба за независима българска църква. Негови са думите: "Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за нов свободен живот!".
В Цариград Иларион Макариополски и Авксентий Велешки оставят своето послание от 19 април 1861 г. “Завет българскому народу”, напечатано със златни букви и разпространено из цяла България. В него призовават за твърдост в борбата за правдини и единство на народа. Повод за него са действията от 24.02.1861 г. на Цариградския патриарх Йоаким II, който свиква църковен събор с участието на 9 бивши и настоящи патриарси и 27 владици. Съборът обявява действията на Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски за противоканонични, низвергва ги и ги осъжда на заточение. На ръкоположените от тях духовни лица е отнет санът, а на християните се забранява да общуват с тях. Отправено е и искане дo султана за изпращане в заточение на тримата духовници. Портата удовлетворява искането.


В Цариград е подписан най-старият запазен брачен договор - през 1861 г. от първия ни министър-председател Тодор Бурмов, който произхожда от известен габровски род и е един от най-образованите и най-високопоставените мъже в България в първите години след Освобождението.
Бурмов е завършил Духовната академия в Киев, бил е редактор на списания и вестници и кореспондент на няколко руски издания, народен представител е в Първото Велико народно събрание, а през юли 1879 г. княз Батенберг му възлага да оглави първото българско правителство. Бъдещата му съпруга Мария, която е сираче, е получила от вуйчо й - търговеца Георги Золотович, зестра в размер на 100 000 златни жълтици, които се равняват на 7 кг злато.

